„Ако искате детето ви да бъде интелигентно, четете му приказки. Ако искате детето ви да е още по-интелигентно, четете му повече приказки!“/Алберт Айнщайн
Приказките са част от детството на почти всеки. Едни от детските спомени, които повечето от нас имат е как мама (или баба) чете или разказва приказки за лека нощ. Повечето педагози са съгласни, че приказките са един от начините да запознаем детето с околния свят, какви хора има в него, първите срещи с доброто и злото. Приказките са и първия досег до книги, който предоставяме на детето, а примерът, който му даваме, взимайки книга в ръка и четейки му е много важен!
Приказките имат изключително влияние върху ежедневието на децата. Те подхранват въображението, вдъхновяват, учат и ги подтикват да бъдат любопитни и жадни за знания. А моментите, в които четете приказки заедно, безспорно са едни от най-хубавите моменти, които ще имате с децата си. Никой час няма да е отишъл напразно. Четете приказки заедно с децата си, вдъхновявайте се и се забавлявайте, гмуркайки се заедно в невероятните разнообразни приказни светове!
Една от основните идеи на детската приказка е да покаже на децата каква е разликата между добро и зло. Заедно с магическите създания и стъклени пантофки, в основата на приказките е поуката. В самата същност на приказката е тя да има силен морален урок, борба между доброто и злото, любовта и загубата и тези уроци попиват в децата. Приказките учат децата ни, че доброто винаги побеждава. Въпреки че това понякога се разминава с реалността, този урок е простичък и изключително важен. Бъди герой, не злодей. Научи се да се надяваш на по-добро, прави добро, вярвай в доброто!
Все пак не забравяйте, че приказките са източник на информация за отношенията между хората, а децата трябва да знаят, че никой не е напълно лош или напълно добър и че всеки е извървял своя път, който го е оформил да стане това, което е.
Приказките могат да помогнат на децата ни да се справят по-лесно с емоциите си. Те не запознават децата само с обществото и моралните решения, те ги учат и как да се справят с вътрешните конфликти. Често децата се припознават с главния герой и „побеждават“ злото в историята. Читателите могат да правят връзки с историите и да открият героя от приказките в себе си.
С четенето на приказки ние подсилваме въображението и помагаме на децата си да обогатят общата си култура! Детското въображение е могъщо и уникално нещо. Децата ни го ползват не само да измислят истории и игри. То е ключов фактор за развиването на креативното мислене и може да помогне за определянето на типа образование, кариера и живот, който ще имат. С въображението идва и общата култура: приказките често описват различни култури и разнообразни начини за действие. Учат децата ни на културните различия в света, който е около тях и ги даряват с любопитството да учат нови неща и да откриват нови светове.
Трябва да отбележим и критичното мислене. А приказките учат на това. Децата виждат последствията от действията на героите и се учат, че от техните решения зависи как ще се развият нещата за тях и какъв ефект ще имат. Не всички герои могат да са добри модели за подражание. Понякога дори добрите герои могат да правят грешки! Но все пак историите учат, че каквито и лоши неща да ти се случват, винаги имаш избор и трябва да вземеш решение. Ако вземеш правилното, всичко ще приключи добре.
И последно, но не и по важност е забавлението! Едно от основните качества на приказките е, че сякаш те пренасят в друг свят, където летят дракони и се бият принцове.Често историите са повлиявали на сюжетните линии в игрите с приятели или в детската градина. И общото между всички тези неща е забавлението!
Персонализираната приказка, измислена от родителя специално за неговото дете има съвсем друга стойност в сравнение с добре познатите класически приказки. Известният и любим писател Наполеон Хил помогнал на своя син да се справи със свой недъг по рождение, именно с помощта на приказки. Нещо повече – той успял да убеди своето дете, че е като всички останали, а увреждането му не е недостатък, а невероятен актив! Измислял свои приказки и истории, а сина му както всяко друго дете на този свят вярвал на своя родител безрезервно! Това е пример за един човешки живот, в който приказките, разказвани от родителя и вярата, която детето има у него, са помогнали този живот да бъде по-пълноценен от всеки друг! Това е и пример за това какви родители трябва да бъдем, как да вярваме в децата си за да вярват и самите те в себе си, и не на последно място – да използваме най-лесния и достъпен начин за нашите деца да възприемат информация, а именно чрез Приказки!
Дневникът на мама 